11 ene 2008, 13:32

Да ми свети, докато те чакам... 

  Poesía » Otra
867 0 36
 

 

Стръмно утро - небръснато, сънено.

Със канела и чай във дъха си.

Пак отпивам на глътки раздялата,

а сълзите ми в гърлото парят.

 

Не говоря с очи. Нито с реплики.

Със годините свикнах заучено

да прикривам издайните жестове.

Да не искам и търся съчувствие...

 

Всеки миг е начало на края.

Всеки миг стискам палци до болка,

но  надявам усмихната маска.

Да се върнеш, се моля на Бога

 

и на Дявола. Мътните взели ме,

ако някой от тях те изтръгне

от живота ми и от сърцето ми.

Ще го гоня докато те върне...

 

Подир теб като прежда вълшебна

мойте мисли с любов ще изпратя.

И ще стискам надеждата в шепи.

Да ми свети докато те чакам...

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??