Да ми свети, докато те чакам...
Стръмно утро - небръснато, сънено.
Със канела и чай във дъха си.
Пак отпивам на глътки раздялата,
а сълзите ми в гърлото парят.
Не говоря с очи. Нито с реплики.
Със годините свикнах заучено
да прикривам издайните жестове.
Да не искам и търся съчувствие...
Всеки миг е начало на края.
Всеки миг стискам палци до болка,
но надявам усмихната маска.
Да се върнеш, се моля на Бога
и на Дявола. Мътните взели ме,
ако някой от тях те изтръгне
от живота ми и от сърцето ми.
Ще го гоня докато те върне...
Подир теб като прежда вълшебна
мойте мисли с любов ще изпратя.
И ще стискам надеждата в шепи.
Да ми свети докато те чакам...
© Дочка Василева All rights reserved.
