Стръмно утро - небръснато, сънено.
Със канела и чай във дъха си.
Пак отпивам на глътки раздялата,
а сълзите ми в гърлото парят.
Не говоря с очи. Нито с реплики.
Със годините свикнах заучено
да прикривам издайните жестове.
Да не искам и търся съчувствие...
Всеки миг е начало на края.
Всеки миг стискам палци до болка,
но надявам усмихната маска.
Да се върнеш, се моля на Бога ...