Да можех (не мога) душа да ви дам
Такъв е светът ви, да точно такъв,
какъвто сами си го правите.
Парите ви даже миришат на кръв,
какво като? Вие сте правите!
И кой ли го каза и писа и как?
От похот разбират и слепите.
Светът ви е гладен и дрипав сирак,
свещицата гасне му в шепите.
Гладът ви е стръвен, а злобата щит,
небето е само за смелите.
Молебенът – някак накриво съшит,
а Господ... за него неделите,
са само, а после е тъжен и сам,
и кърпи крилата на мъртвите...
Да можех (не мога) душа да ви дам
и зная сега ви е жътвата...
Светът ви такъв е, такъв е векът,
аз кътам надеждата – бялата,
по-силна, по-жилава даже от смърт,
любов, светлина... И началото...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
