29 jun 2006, 11:26

ДА НАПЪЛНИМ...ДУШИТЕ СИ

  Poesía
865 0 12
Неспокойно море съм.
В небе се простирам,
бушувам с вятъра
и с птиците търся
простор.
Подай си ръката!
Да пребродим Вселената
и да намерим
кътче затоплено
където да спрем.
Тръгвай с мен!
Да прескочим небето.
Да  напълним  душите си
с ново обичане
и нека зеления пламък
на слънцето разгори
старата
пепел в душите ни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разкошен стих, Веси!!!
    Напълни ми душата!!!
  • "Да напълним душите си
    с ново обичане"

    Ето откъде съм го чувала израза "ново обичане" и прости Веси, че и аз съм го използвала неумишленно в последния си стих
  • "...да напълним душите си с ново обичане..."
    Усетих стиха ти !
  • Чудесно,както винаги!
  • Поздрави, Веси! Чувството е страхотно, благодаря ти, че го сподели с нас. А "зеленият пламък на Слънцето" е чудесен - ражда живот, а не изгаря.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...