29 июн. 2006 г., 11:26

ДА НАПЪЛНИМ...ДУШИТЕ СИ

Поэзия

864 0 12

Неспокойно море съм.
В небе се простирам,
бушувам с вятъра
и с птиците търся
простор.
Подай си ръката!
Да пребродим Вселената
и да намерим
кътче затоплено
където да спрем.
Тръгвай с мен!
Да прескочим небето.
Да напълним душите си
с ново обичане
и нека зеления пламък
на слънцето разгори
старата
пепел в душите ни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

petinka67 (Петя Кръстева)

Разкошен стих, Веси!!!
Напълни ми душата!!!

2007-08-18T22:56:26+03:00
valia_26 (Валерия Иванова)

"Да напълним душите си
с ново обичане"

Ето откъде съм го чувала израза "ново обичане" и прости Веси, че и аз съм го използвала неумишленно в последния си стих

2006-07-03T15:29:35+03:00
Бисерче (Бистра Малинова)

"...да напълним душите си с ново обичане..."
Усетих стиха ти !

2006-07-03T15:23:10+03:00
zara (Здравка Маринова)

Чудесно,както винаги!

2006-06-30T12:20:35+03:00
dolly (Доли)

Поздрави, Веси! Чувството е страхотно, благодаря ти, че го сподели с нас. А "зеленият пламък на Слънцето" е чудесен - ражда живот, а не изгаря.

2006-06-30T09:01:02+03:00