Jun 29, 2006, 11:26 AM

ДА НАПЪЛНИМ...ДУШИТЕ СИ

  Poetry
868 0 12
Неспокойно море съм.
В небе се простирам,
бушувам с вятъра
и с птиците търся
простор.
Подай си ръката!
Да пребродим Вселената
и да намерим
кътче затоплено
където да спрем.
Тръгвай с мен!
Да прескочим небето.
Да  напълним  душите си
с ново обичане
и нека зеления пламък
на слънцето разгори
старата
пепел в душите ни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веска Алексиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разкошен стих, Веси!!!
    Напълни ми душата!!!
  • "Да напълним душите си
    с ново обичане"

    Ето откъде съм го чувала израза "ново обичане" и прости Веси, че и аз съм го използвала неумишленно в последния си стих
  • "...да напълним душите си с ново обичане..."
    Усетих стиха ти !
  • Чудесно,както винаги!
  • Поздрави, Веси! Чувството е страхотно, благодаря ти, че го сподели с нас. А "зеленият пламък на Слънцето" е чудесен - ражда живот, а не изгаря.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...