Да научим децата
Като мене забързан, синът ми в света ни проплака
пак на първо число и орисан да дава любов.
Всяко раждане мъничка лична победа над мрака е,
но не знаем дали ще ни срещне съдба с благослов.
Тя не беше за него такава, в която очакват
да им връчи ключето за лесен житейски успех,
но със нежност лекувах и рани, и чувства разплакани
и открила пътечката Обич, по нея поех.
На децата им трябват не вили и кюлчета злато,
а света на Алиса и пример от храбър войник.
Нека знаят, че само със обич ще бъдат богати,
но и хора враждебни ще срещат в манежния цирк.
А светът е един и на всички - за който обича
и за този, отровил небето със злобния дъх.
Но на изгрева в себе си първият сутрин се врича,
а пък другият свойта омраза приема за връх.
Затова, да научим децата и техният избор
нека бъде живот пълен с обич и с радостен смях,
за да пият надежда и сила от чистия извор,
а след време да казват: Враждебен човечец не бях!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
без да се замисля. Обаче във виртуалния свят .... нека да споделим удоволствието и хубаво прекараните моменти от четенето 
