10 may 2016, 1:31

Да научиш... (на тати) 

  Poesía » Filosófica, Otra
323 0 9

Да научиш... (на тати)



Учиш ме да летя,

но откривайки собствените криле...
 

Учиш ме да мечтая,

но изпитвайки, създадени от мен мечти...
 

Учиш ме да живея,

но живеейки живота в миговете на сърцето ми...
 

И въпреки това...

      във всеки полет,

      във всяка мечта,

      във всеки живот

ще остане в мен винаги следата,

от това, което си научил ти...!



 

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесвам писането ти, както и да го напишеш..., харесвам духа на творбите ти, а за това стихотворние..едва ли мога да кажа нещо...
  • Благодаря ти Таня!
  • На мен този стил ми допада повече.
    Кратко, ясно и въздействащо!
    Браво, Кали!
  • Благодаря ти Роси!
  • Чудесно си го изразила, Калия! С точните слова - кратко и въздействащо. Браво!
  • Благодаря ти Рени! Много, много!
  • Браво Калия
  • Благодаря ви от сърце и на двама ви!

    Валери! Зарадва ме и все пак ще ти отговоря: Така е...в този случай и в много други, малкото думи могат да кажат много, но не във всички...за мен и многото и малкото думи да говорят много си е умение и предизвикателство. Веднъж ми се пише така, веднъж иначе, може би това е моят начин да търся баланса, защото аз не търся кое е по- добро, търся самото творческо израстване, което не означава всичко да е перфектно.Това е последното нещо за което мисля, когато пиша, много други неща са ми тогава в главата и сърцето. Много ти благодаря!
    На теб също Ники..,много благодаря!
  • Силно и прекрасно стихотворение и посвещение!
Propuestas
: ??:??