14 nov 2012, 19:06

Да не се запознавам със страха си

  Poesía
1K 0 0

Задължително си пожелавам
да оглушавам и ослепявам,
за да не се запознавам със страха си,
че някога ще чуя познат глас
да ми казва, че си починал
и да виждам гледката, когато
сърцето ти е спряло да бие,
приличащ на заспал.
Не приемам нечовешкото случващо се
сред човечеството -
човешки сърца и мисли, които обичат
да усещат чувството, когато
с глас и светлината на очите им
да чуват и виждат новината,
изненадата,
непознатия свят,
сред който се раждат за първи път,
за да умират в следващата секунда.
Както изведнъж идва другият свят,
след него друго, 
изведнъж променя живота,
но обичта никога.

 

                                                                                                               Г.Ф.Т

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Табаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...