Nov 14, 2012, 7:06 PM

Да не се запознавам със страха си

  Poetry
1K 0 0

Задължително си пожелавам
да оглушавам и ослепявам,
за да не се запознавам със страха си,
че някога ще чуя познат глас
да ми казва, че си починал
и да виждам гледката, когато
сърцето ти е спряло да бие,
приличащ на заспал.
Не приемам нечовешкото случващо се
сред човечеството -
човешки сърца и мисли, които обичат
да усещат чувството, когато
с глас и светлината на очите им
да чуват и виждат новината,
изненадата,
непознатия свят,
сред който се раждат за първи път,
за да умират в следващата секунда.
Както изведнъж идва другият свят,
след него друго, 
изведнъж променя живота,
но обичта никога.

 

                                                                                                               Г.Ф.Т

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Табаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...