Задължително си пожелавам
да оглушавам и ослепявам,
за да не се запознавам със страха си,
че някога ще чуя познат глас
да ми казва, че си починал
и да виждам гледката, когато
сърцето ти е спряло да бие,
приличащ на заспал.
Не приемам нечовешкото случващо се
сред човечеството -
човешки сърца и мисли, които обичат
да усещат чувството, когато
с глас и светлината на очите им
да чуват и виждат новината,
изненадата,
непознатия свят,
сред който се раждат за първи път,
за да умират в следващата секунда.
Както изведнъж идва другият свят,
след него друго,
изведнъж променя живота,
но обичта никога.
Г.Ф.Т
© Георги Табаков Всички права запазени