31 ago 2007, 19:19

Да ни вярват

  Poesía
1.6K 0 28
 На цялата група от Варна и на всички непознати хора, които внезапно откриха, че са семейство.
Благодаря ви, че окончателно ме убедихте в човешката доброта.
Обичам ви и сте невероятни.



Камшично сме обучени от малки
във грозната бруталност на света.
В убийството на пътища. Във жалкото
пълзене под покрова на страха.

Във отказа да вярваме в човешкото,
в заблудата, че няма чудеса,
скверниме Боговете в нас с насмешка,
безгрешно ампутираме крила.

А после изведнъж във някой град
с напълно непознати вълноломи,
дома си ни отваря непознат.
Допуска ни във всичките си спомени,

споделя с нас най-гробната си тягост
и плаче с нас, когато ни боли.
Прегръща ни по майчински. От радост.
По майчински от мъка с нас мълчи.

И някак си внезапно се опомняме.
Камшиците, прогарящи ни сярно,
змийски хлътват в пясъка, прогонени
с най-чистата човечност - да ни вярват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...