alisa_wonderland (Елица Мавродинова)
132 234
31 ago 2007, 19:19

Да ни вярват 

  Poesía
1400 0 28
 На цялата група от Варна и на всички непознати хора, които внезапно откриха, че са семейство.
Благодаря ви, че окончателно ме убедихте в човешката доброта.
Обичам ви и сте невероятни.


Камшично сме обучени от малки
във грозната бруталност на света.
В убийството на пътища. Във жалкото
пълзене под покрова на страха.

Във отказа да вярваме в човешкото,
в заблудата, че няма чудеса,
скверниме Боговете в нас с насмешка,
безгрешно ампутираме крила.

А после изведнъж във някой град
с напълно непознати вълноломи,
дома си ни отваря непознат.
Допуска ни във всичките си спомени,

споделя с нас най-гробната си тягост
и плаче с нас, когато ни боли.
Прегръща ни по майчински. От радост.
По майчински от мъка с нас мълчи.

И някак си внезапно се опомняме.
Камшиците, прогарящи ни сярно,
змийски хлътват в пясъка, прогонени
с най-чистата човечност - да ни вярват.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??