31 ago 2007, 19:19

Да ни вярват

  Poesía
1.6K 0 28
 На цялата група от Варна и на всички непознати хора, които внезапно откриха, че са семейство.
Благодаря ви, че окончателно ме убедихте в човешката доброта.
Обичам ви и сте невероятни.



Камшично сме обучени от малки
във грозната бруталност на света.
В убийството на пътища. Във жалкото
пълзене под покрова на страха.

Във отказа да вярваме в човешкото,
в заблудата, че няма чудеса,
скверниме Боговете в нас с насмешка,
безгрешно ампутираме крила.

А после изведнъж във някой град
с напълно непознати вълноломи,
дома си ни отваря непознат.
Допуска ни във всичките си спомени,

споделя с нас най-гробната си тягост
и плаче с нас, когато ни боли.
Прегръща ни по майчински. От радост.
По майчински от мъка с нас мълчи.

И някак си внезапно се опомняме.
Камшиците, прогарящи ни сярно,
змийски хлътват в пясъка, прогонени
с най-чистата човечност - да ни вярват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...