31.08.2007 г., 19:19 ч.

Да ни вярват 

  Поезия
1370 0 28
 На цялата група от Варна и на всички непознати хора, които внезапно откриха, че са семейство.
Благодаря ви, че окончателно ме убедихте в човешката доброта.
Обичам ви и сте невероятни
.



Камшично сме обучени от малки
във грозната бруталност на света.
В убийството на пътища. Във жалкото
пълзене под покрова на страха.

Във отказа да вярваме в човешкото,
в заблудата, че няма чудеса,
скверниме Боговете в нас с насмешка,
безгрешно ампутираме крила.

А после изведнъж във някой град
с напълно непознати вълноломи,
дома си ни отваря непознат.
Допуска ни във всичките си спомени,

споделя с нас най-гробната си тягост
и плаче с нас, когато ни боли.
Прегръща ни по майчински. От радост.
По майчински от мъка с нас мълчи.

И някак си внезапно се опомняме.
Камшиците, прогарящи ни сярно,
змийски хлътват в пясъка, прогонени
с най-чистата човечност - да ни вярват.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??