5 dic 2005, 17:33

Да обичаш като истинска жена 

  Poesía
1412 0 3
Как, кажи ми да ти кажа,
колко много те обичам.
Как, кажи ми да призная
като страх душата е превзела
да не би да те прогоня.
И да кажеш:
-Съжалявам, но за мене си едно дете!


Малка съм за тебе - знам!
Но това не пречи да обичам- като истинска жена!
Моето сърце за теб копнее,
моята душа за теб живее!

Вечер виждам те, когато се прибираш
и пред входната врата целуваш нея.
В този миг сърцето ми се къса
и жадувам силно да извикам:

-Спри! Недей!-обичам те, без теб не мога!
Но устата ми пресъхва
думите остават някъде дълбоко в моята душа.
Всичко в мен замръзва.



И минаваха година след година
а със тях и аз растях.
А сега момичето в мен порастна
стана-истинска жена!

В нощ прекрасна ти ме спря
и погледна ме с поглед нежен,
и нашепна ми за... ЛЮБОВТА!

Тогава с думи нежни ми призна,
че си чакал толкова години,
че в сърцето ти била съм ден и нощ,
че не си могъл с друга да ме замениш!

Погледна ме с поглед нежен
положи длани върху моите
и каза със изстрадало сърце:

-Ти за мене винаги ще бъдеш
малкото момиче взело моето сърце!

© Моника Николаева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??