Сън пореден, а край сакрален е,
на колене пред старица, с молби.
Във вакуум крещи своите мечти,
само старите буки чуват, дали?
На техния език тихо мълви
своите молитви пред мъртъв бог,
вдига поглед, все още на колене,
пред гората вековна и тиха.
Стои времето, не движи се то,
тогава настъпва безкрая
и в пролуките на деня
съдникът е самата съдба. ...