Сън пореден, а край сакрален е,
на колене пред старица, с молби.
Във вакуум крещи своите мечти,
само старите буки чуват, дали?

На техния език тихо мълви 
своите молитви пред мъртъв бог,
вдига поглед, все още на колене, 
пред гората вековна и тиха.

Стои времето, не движи се то,
тогава настъпва безкрая
и в пролуките на деня
съдникът е самата съдба.

Избор смъртоносен с усмивка
в кръвта стремглаво се излива,
когато губи своите очи
и реалност в сън се превръща.