Jan 22, 2013, 3:55 PM

Да обичаш за мерси (първото ми)

  Poetry
720 0 0

Сън пореден, а край сакрален е,
на колене пред старица, с молби.
Във вакуум крещи своите мечти,
само старите буки чуват, дали?

 

На техния език тихо мълви 
своите молитви пред мъртъв бог,
вдига поглед, все още на колене, 
пред гората вековна и тиха.

 

Стои времето, не движи се то,
тогава настъпва безкрая
и в пролуките на деня
съдникът е самата съдба.

 

Избор смъртоносен с усмивка
в кръвта стремглаво се излива,
когато губи своите очи
и реалност в сън се превръща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстьо Печката All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...