Да обичаш за мерси (първото ми)
722
0
0
Сън пореден, а край сакрален е,
на колене пред старица, с молби.
Във вакуум крещи своите мечти,
само старите буки чуват, дали?
На техния език тихо мълви
своите молитви пред мъртъв бог,
вдига поглед, все още на колене,
пред гората вековна и тиха.
Стои времето, не движи се то,
тогава настъпва безкрая
и в пролуките на деня
съдникът е самата съдба.
Избор смъртоносен с усмивка
в кръвта стремглаво се излива,
когато губи своите очи
и реалност в сън се превръща.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кръстьо Печката Все права защищены
