17 jul 2010, 10:17

Да обикнеш безсмъртна Птица...

  Poesía
1.9K 0 27

 

 

 

 

                     Д А   О Б И К Н Е Ш   Б Е З С М Ъ Р Т Н А   П Т И Ц А ...

 

            ______________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

 

                                 Ти - Жена си.

                                 А аз... Феникс. Птица. В крилото ранена.

                                 Съдбовно оплетена във примка от грехове.

 

 

                                 Ти си във ниското.

                                 А аз се реех високо в Небето...

                                 Надлетяла орлите.

                                 Кръстно разперила безсмъртни криле.

 

 

                                 Сега до твоята пазва смутено съм сгушена.

                                 И чувствам синкопа на влюбеното ти Сърце.

                                 Звънтящи гриви волно развели на вятъра...

                                 Полетели към изгрева табуни от диви коне.

 

 

                                 Простреляха ме със думи.

                                 Паднах...

                                 И ти ме улови...

                                 На самия ръб на Ада.

 

 

                                 Ала като Огнена Птица- пламтяща,

                                 тежко ранена, но все още жива...

                                 Ще превърна Сърцето ти в Жертвена Клада.

 

 

 

                                 Пазвата ти - във Огнище.

                                 Гърдите ти - във камъни горещи.

                                 Очите ти - в Слънчева Светлина.

 

 

                                 Като Нестинари ще стъпим в Жаравата.

                                 И там ще останем...

                                 И всичко на всички ще простим!

 

 

                                 Докато двама със теб:

                                 Ти - Жената и Аз - Фениксът.

 

 

                                 Слети...

                                 Пречистени с Огън.

                                 Ръка в ръката. Като две свещи плачещи...

 

 

                                 Изгорим.

 

 

 

 

 

                                  2010 г.

 

 

 

                                                                   Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...