Да обикнеш безсмъртна Птица...
Д А О Б И К Н Е Ш Б Е З С М Ъ Р Т Н А П Т И Ц А ...
______________________________________________
Ти - Жена си.
А аз... Феникс. Птица. В крилото ранена.
Съдбовно оплетена във примка от грехове.
Ти си във ниското.
А аз се реех високо в Небето...
Надлетяла орлите.
Кръстно разперила безсмъртни криле.
Сега до твоята пазва смутено съм сгушена.
И чувствам синкопа на влюбеното ти Сърце.
Звънтящи гриви волно развели на вятъра...
Полетели към изгрева табуни от диви коне.
Простреляха ме със думи.
Паднах...
И ти ме улови...
На самия ръб на Ада.
Ала като Огнена Птица- пламтяща,
тежко ранена, но все още жива...
Ще превърна Сърцето ти в Жертвена Клада.
Пазвата ти - във Огнище.
Гърдите ти - във камъни горещи.
Очите ти - в Слънчева Светлина.
Като Нестинари ще стъпим в Жаравата.
И там ще останем...
И всичко на всички ще простим!
Докато двама със теб:
Ти - Жената и Аз - Фениксът.
Слети...
Пречистени с Огън.
Ръка в ръката. Като две свещи плачещи...
Изгорим.
2010 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Борджиев Всички права запазени
