Бленувах те... мечтаех те...
и не само в дни на самота...
копнеех те... а беше без лице... само силует...
В своите и чужди болки и раздели...
... търсех твоето сърце...
... до мига съдбовен... във които ти се вля във празнотата...
и на сивотата... дъга ми нарисува...
Сега е друго... броя минутите... когато си далече
а те са сякаш цяла вечност...
и нямат край...
Денем... Слънцето целувам...
защото зная... то свети и за теб... ...