Да пием по едно
Приятелю, да пийнем по ракия...
Кажи, каква я преживя...
Намери ли в любови прокопсия...
И мислиш ли, че някак си успя...
В стени се блъсках, в себе си потъвах,
наскитах се в отрязани мечти.
Във чужди думи често се препъвах,
от завистта и Бог не ме спаси.
Приятелю, с жените как я спастри,
намери ли единствена за теб,
разбра ли как обичат и как мразят...
Нима от туй си станал ти поет...
Не ги разбрах, и те не се разбират,
ала обичат, братко, до смъртта...
Изневериш ли им, за тебе да умират,
очаквай нож направо във гърба...
Приятелю, а смисълът какъв е...
работиш цял живот - и без мерси.
Какъв е този път със камъни, какъв е -
едно адреналиново рали...
Да пием още по едно, приятел,
за да забравим грижите сега.
Да поживеем днес, а утре – вятър...
Да пием и едно за любовта!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
