ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
14 нояб. 2014 г., 22:10

Да пием по едно 

  Поэзия » Любовная
567 0 3

Приятелю, да пийнем по ракия...
Кажи, каква я преживя...
Намери ли в любови прокопсия...
И мислиш ли, че някак си успя...

В стени се блъсках, в себе си потъвах,
наскитах се в отрязани мечти.
Във чужди думи често се препъвах,
от завистта и Бог не ме спаси.

Приятелю, с жените как я спастри,
намери ли единствена за теб,
разбра ли как обичат и как мразят...
Нима от туй си станал ти поет...

Не ги разбрах, и те не се разбират,
ала обичат, братко, до смъртта...
Изневериш ли им, за тебе да умират,
очаквай нож направо във гърба...

Приятелю, а смисълът какъв е...
работиш цял живот - и без мерси.
Какъв е този път със камъни, какъв е -
едно адреналиново рали...

Да пием още по едно, приятел,
за да забравим грижите сега.
Да поживеем днес, а утре – вятър...
Да пием и едно за любовта!

© Михаил Цветански Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??