Искам тази вечер черна да пребъда с вечността.
Самотата да ме призове,
сънища безкрайни да обземат ме в захлас.
Но има ли по-трудно от да пребъдеш
с вечността под лъчите на тъжната луна!
Само аз ли забравих, че тъжната луна те кара
лудо да търсиш вярата.
Но съсича всеки опит за абсурдно здравомислие.
Във безкрая да отправиш взор и милост пак да просиш от сърцето.
Но лъчите така те дърпат омайващо красиви,
загадъчни и зли, не ще успееш да бъдеш...
Но само тя знае колко сладък е грехът!