9 jul 2007, 13:28

Да предпочетеш друга

  Poesía
930 0 6
Да предпочетеш друга

Какво ще трябва да значи това -
да виждаш искрицата и възторга
в очите на любимия до теб, но
те не са породени от теб, ти
си само наблюдател, седящ отстрани.
Никога не дарявай сърцето си за
нищо в замяна. Правила съм го
и повярвайте ми - боли да бъдеш пак ти...
Времето минава и тече, ето, че
дойде и момента, в който ти и
аз разделяме пътищата си.
Ти поемаш някъде напред , но не със мен.
Тъжно ми е да имам спомени с теб,
но всичко в този свят ми крещи да
ти кажа сбогом завинаги.
И никога вече да не протегна
ръцете си към твоите... Ти избра
точно това и носиш в себе си цялата вина,
а сега когато аз се събудя, виждам
нова вяра, нова сила, нов слънчев ден,
чакащи мен да мина през тях смело.
Колкото и да те боли, вече си минало,
прекалено много ми причини. Таз нечестност
в твоите очи не е реална в огледалото на
истинския свят. Тук добрите хора с
нежни души нямат място, защото лошите
нападат ги и ги омърсяват с пороците си.
Да живееш сам не е наказание, всъщност
всеки живее сам в света на собствените си мисли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...