28 ago 2011, 17:25

Да променим света

  Poesía
926 0 2

Защо нараняваме хората, които обичаме,

защо напразно в думи лъжовни и грешни се вричаме?

Защо привързаността бавно си отива,

а на нейно място омраза в душите се впива?

Защо жаждата за нежност и топлина я няма,

защо думите, изречени от хората оставят дълбока рана?

В един момент имаме всичко, за което мечтаем,

а в друг изгубваме всичко, от което се нуждаем.

Самотата бавно ни погубва душата

и заменя щастието с тъгата.

Не можем ли поне малко да променим нещата,

да накараме радостта отново да блесне по лицата?

Нека да отворим нашето сърце,

нека към нуждаещия се протегнем ний ръце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...