28 ago 2011, 17:25

Да променим света 

  Poesía
649 0 2

Защо нараняваме хората, които обичаме,

защо напразно в думи лъжовни и грешни се вричаме?

Защо привързаността бавно си отива,

а на нейно място омраза в душите се впива?

Защо жаждата за нежност и топлина я няма,

защо думите, изречени от хората оставят дълбока рана?

В един момент имаме всичко, за което мечтаем,

а в друг изгубваме всичко, от което се нуждаем.

Самотата бавно ни погубва душата

и заменя щастието с тъгата.

Не можем ли поне малко да променим нещата,

да накараме радостта отново да блесне по лицата?

Нека да отворим нашето сърце,

нека към нуждаещия се протегнем ний ръце!

© Ванс Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??