28 авг. 2011 г., 17:25

Да променим света

928 0 2

Защо нараняваме хората, които обичаме,

защо напразно в думи лъжовни и грешни се вричаме?

Защо привързаността бавно си отива,

а на нейно място омраза в душите се впива?

Защо жаждата за нежност и топлина я няма,

защо думите, изречени от хората оставят дълбока рана?

В един момент имаме всичко, за което мечтаем,

а в друг изгубваме всичко, от което се нуждаем.

Самотата бавно ни погубва душата

и заменя щастието с тъгата.

Не можем ли поне малко да променим нещата,

да накараме радостта отново да блесне по лицата?

Нека да отворим нашето сърце,

нека към нуждаещия се протегнем ний ръце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...