28.08.2011 г., 17:25

Да променим света

932 0 2

Защо нараняваме хората, които обичаме,

защо напразно в думи лъжовни и грешни се вричаме?

Защо привързаността бавно си отива,

а на нейно място омраза в душите се впива?

Защо жаждата за нежност и топлина я няма,

защо думите, изречени от хората оставят дълбока рана?

В един момент имаме всичко, за което мечтаем,

а в друг изгубваме всичко, от което се нуждаем.

Самотата бавно ни погубва душата

и заменя щастието с тъгата.

Не можем ли поне малко да променим нещата,

да накараме радостта отново да блесне по лицата?

Нека да отворим нашето сърце,

нека към нуждаещия се протегнем ний ръце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...