28.08.2011 г., 17:25

Да променим света

930 0 2

Защо нараняваме хората, които обичаме,

защо напразно в думи лъжовни и грешни се вричаме?

Защо привързаността бавно си отива,

а на нейно място омраза в душите се впива?

Защо жаждата за нежност и топлина я няма,

защо думите, изречени от хората оставят дълбока рана?

В един момент имаме всичко, за което мечтаем,

а в друг изгубваме всичко, от което се нуждаем.

Самотата бавно ни погубва душата

и заменя щастието с тъгата.

Не можем ли поне малко да променим нещата,

да накараме радостта отново да блесне по лицата?

Нека да отворим нашето сърце,

нека към нуждаещия се протегнем ний ръце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...