Да разболееш приятел...

24 sept 2007, 14:40

Poesía

632 0 3

Внезапна болка изпищя,

умората простря ръка

към изтощеното ти тяло.

Един красив, почивен ден,

отнет и разчленен от мен,

се разпиля изцяло.

Предадох твойта добрина

и нагло моята вина

се прави на смирена.

Докато огън и вода

зачеват в тебе болестта.

И сам си! И ти е студено.

Забодена в „Да се направи!!!"

не забелязах как те дави

заразата отровна.

Седя с циничните книжа

и се намразвам за това.

И съм сама. И съм виновна!

Но виж, стих малък сътворих,

небето с него съблазних,

за да те пази докато сънуваш

спокоен сън до сутринта,

а тя с приятелска ръка

да ти помогне да се излекуваш.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.