Да разболееш приятел...
Внезапна болка изпищя,
умората простря ръка
към изтощеното ти тяло.
Един красив, почивен ден,
отнет и разчленен от мен,
се разпиля изцяло.
Предадох твойта добрина
и нагло моята вина
се прави на смирена.
Докато огън и вода
зачеват в тебе болестта.
И сам си! И ти е студено.
Забодена в „Да се направи!!!"
не забелязах как те дави
заразата отровна.
Седя с циничните книжа
и се намразвам за това.
И съм сама. И съм виновна!
Но виж, стих малък сътворих,
небето с него съблазних,
за да те пази докато сънуваш
спокоен сън до сутринта,
а тя с приятелска ръка
да ти помогне да се излекуваш.
© Цвети Пеева All rights reserved.
