18 ene 2012, 13:30

Да се простиш със спомен

  Poesía
989 1 6
Той вече не е твой, нека си иде!
При други да се прикачи удобно.
Разбирам, че го пазиш - бил е свиден,
но той е спомен – има срок на годност.
Те, спомените, са до време наши.
Оттатък обич нова не допускай
кафе да си наливаш в стара чаша -
вгорчава споделената закуска.
Не смей да гледаш изгрева, когато
до новата любов стар спомен тлее.
Той ще те връща в отлетяло лято,
където любовта отдавна не е.
Бъди на свойте спомени палачът.
Помилваш ли ги, носят ти прокоба.
Или на дъното ще те завлачат,
или направо ще те вкарат в гроба!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...