Да се простиш със спомен
Той вече не е твой, нека си иде!
При други да се прикачи удобно.
Разбирам, че го пазиш - бил е свиден,
но той е спомен – има срок на годност.
Те, спомените, са до време наши.
Оттатък обич нова не допускай
кафе да си наливаш в стара чаша -
вгорчава споделената закуска.
Не смей да гледаш изгрева, когато
до новата любов стар спомен тлее.
Той ще те връща в отлетяло лято,
където любовта отдавна не е.
Бъди на свойте спомени палачът.
Помилваш ли ги, носят ти прокоба.
Или на дъното ще те завлачат,
или направо ще те вкарат в гроба!
© Мартин Спасов All rights reserved.
Невероятно пишеш наистина ВЪЗХИЩАВАМ ТИ СЕ !!!
