Не ни казва "добро утро" дори
и затова като паяк се оплита.
Паяжината и е границата, в която
тя винаги оглежда се сърдито.
Всички знаем, колко много страда
изписано е в тайните сълзи по лицето и.
Но не позволява на никой друг да узнае,
когато се радва понеже вече не си го вярва.
Затова сега когато усмивката почука
на вратата - в хралупата страхливо я крие.
Толкова много е живяла но все още не е
разбрала, че "да се смееш те спасява."*
Всички страдаме - неизбежно е.
Идеята е дори в сълзите да се радваме.
И да се правим щастливи взаимно.
Но първо трябва да се усмихнем ние,
за да ни се усмихне и света.
Спомням си аз, спомни си и ти
виж малкото момиче в себе си.
Щастието създай си и бъди щастлива.
Кажи добро утро първо на себе си.
А после погледни в очите ми
как сърцето ми усмихва ти се.
След това ръката си подай ми.
Не си сама. Повярвай. Позволи си го...
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados