14 feb 2008, 15:58

Да се влюбиш на 45

1.4K 0 12

Защо в живота ми се появи?

Покоя ненадейно ми смути!

В летаргия заспала бях.

Пося в сърцето ми надежда

за обич и любовен грях.

В живота ми настъпи есен зряла.

Отмина пролет, лято знойно,

но нежна песен с радост бих запяла,

ако яви се топъл слънчев лъч.

Събуди мойта женска суета,

задрямала дълбоко нейде

в самотната изстрадала душа,

очакваща да дойде любовта.

Кръвта ми буйно, живо се разпали,

сърцето ми започна да тупти

и сладка тръпка тялото заля ми -

събуди в мен жената ти.

Срамувам се от мислите си грешни.

Та на какво приличам, погледни!

Нима аз имам право да обичам?

Да съм обичана във късните си дни?

Затуй те моля, отиди си кротко,

тъй както се и появи,

защото се страхувам  от живота,

от любовта, от щастието дори!

Ще пазя образа ти  скъп за мене

и разговорите на чаша чай,

ще си припомням онзи миг вълшебен

на романтичност и душевен рай!

07.11.1999 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Кръстанова-Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На 45.Така добре те разбирам!
  • Много истински и много жив стих!
    Любовта-когато и да се случи никога не е късно!
    Поздрав и прегръдка за теб, Снежи!
  • Ех, страхотно написано, дано не са изстинали
    протегнатите шепи на Любовта, миличка!!!
    Нали казват, любовта има право единствено да се разпорежда...
  • За любовта никога не е късно!Тя винаги идва когато изобщо не я чакаш.Поздрави
  • Че какво и е на възрастта?Поздравче!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...