Да се влюбиш на 45
Защо в живота ми се появи?
Покоя ненадейно ми смути!
В летаргия заспала бях.
Пося в сърцето ми надежда
за обич и любовен грях.
В живота ми настъпи есен зряла.
Отмина пролет, лято знойно,
но нежна песен с радост бих запяла,
ако яви се топъл слънчев лъч.
Събуди мойта женска суета,
задрямала дълбоко нейде
в самотната изстрадала душа,
очакваща да дойде любовта.
Кръвта ми буйно, живо се разпали,
сърцето ми започна да тупти
и сладка тръпка тялото заля ми -
събуди в мен жената ти.
Срамувам се от мислите си грешни.
Та на какво приличам, погледни!
Нима аз имам право да обичам?
Да съм обичана във късните си дни?
Затуй те моля, отиди си кротко,
тъй както се и появи,
защото се страхувам от живота,
от любовта, от щастието дори!
Ще пазя образа ти скъп за мене
и разговорите на чаша чай,
ще си припомням онзи миг вълшебен
на романтичност и душевен рай!
07.11.1999 г.
© Снежана Кръстанова-Иванова All rights reserved.
Поздравче!