14 февр. 2008 г., 15:58

Да се влюбиш на 45

1.4K 0 12

Защо в живота ми се появи?

Покоя ненадейно ми смути!

В летаргия заспала бях.

Пося в сърцето ми надежда

за обич и любовен грях.

В живота ми настъпи есен зряла.

Отмина пролет, лято знойно,

но нежна песен с радост бих запяла,

ако яви се топъл слънчев лъч.

Събуди мойта женска суета,

задрямала дълбоко нейде

в самотната изстрадала душа,

очакваща да дойде любовта.

Кръвта ми буйно, живо се разпали,

сърцето ми започна да тупти

и сладка тръпка тялото заля ми -

събуди в мен жената ти.

Срамувам се от мислите си грешни.

Та на какво приличам, погледни!

Нима аз имам право да обичам?

Да съм обичана във късните си дни?

Затуй те моля, отиди си кротко,

тъй както се и появи,

защото се страхувам  от живота,

от любовта, от щастието дори!

Ще пазя образа ти  скъп за мене

и разговорите на чаша чай,

ще си припомням онзи миг вълшебен

на романтичност и душевен рай!

07.11.1999 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Кръстанова-Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На 45.Така добре те разбирам!
  • Много истински и много жив стих!
    Любовта-когато и да се случи никога не е късно!
    Поздрав и прегръдка за теб, Снежи!
  • Ех, страхотно написано, дано не са изстинали
    протегнатите шепи на Любовта, миличка!!!
    Нали казват, любовта има право единствено да се разпорежда...
  • За любовта никога не е късно!Тя винаги идва когато изобщо не я чакаш.Поздрави
  • Че какво и е на възрастта?Поздравче!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...