4 ago 2016, 17:44

Да се взривим от обич

  Poesía
551 0 0

Пази се, свят, от набези различни!
Терорът като чума ни коси.
Да се взривиме всички от обичане.
Кого усмихват майчини сълзи?

 

Кого страхът превръща в пеперуда?
Кой вижда звяр във детските очи?
Човещината вече е заблуда,
щом фанатизъм вярата вгорчи.

 

Щом любовта по кофите се рови,
а добротата в скринове лежи,
щом самоубийството е нова мода,
кое тогава пак ще ни сближи?

 

Вярата е цел и интереси
и прави от децата ни бойци.
Къде си разум? Истино, къде си?
Кому са нужни всичките войни?

 

Да се взривим от обич и това е.
След взрив такъв се случват чудеса.
И лошият, усмивка ще познае,
а има ли по-ценно от това?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...