Пази се, свят, от набези различни!
Терорът като чума ни коси.
Да се взривиме всички от обичане.
Кого усмихват майчини сълзи?

Кого страхът превръща в пеперуда?
Кой вижда звяр във детските очи?
Човещината вече е заблуда,
щом фанатизъм вярата вгорчи.

Щом любовта по кофите се рови,
а добротата в скринове лежи,
щом самоубийството е нова мода,
кое тогава пак ще ни сближи?

Вярата е цел и интереси
и прави от децата ни бойци.
Къде си разум? Истино, къде си?
Кому са нужни всичките войни?

Да се взривим от обич и това е.
След взрив такъв се случват чудеса.
И лошият, усмивка ще познае,
а има ли по-ценно от това?