Да се завърнеш
Да се завърнеш в бащината къща,
скромен, тих, навел глава,
да те посрещнат майка, татко на входната врата,
да ги прегърнеш с очи насълзени,
да целунеш напукана от работа ръка.
Да коленичиш и целунеш земята.
Мила майко, благодаря, че си ме родила,
да стиснеш ръката на родния брат.
Тук се чувствам душевно богат.
Да уважиш своя корен, своята рода,
правил съм го преди, правя го и сега.
Да се разходиш сред природата дива,
спомени, спомени, сърцето ми се свива.
Тук съм израсъл, моето детство тук мина,
играхме, скачахме всяка година.
Израснахме, сега сме мъже силни,
но споменът за детството остава,
поддържаме родовите връзки стабилни,
нижат се годините, Животът отминава.
Да запазиш всичко това в себе си е ценно,
да се завърнеш в бащината къща - безценно.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados