Nov 21, 2015, 12:50 AM

Да се завърнеш

  Poetry » Other
621 0 1

                                                     Да се завърнеш

 

Да се завърнеш в бащината къща, 

скромен, тих, навел глава, 

да те посрещнат майка, татко на входната врата, 

да ги прегърнеш с очи насълзени, 

да целунеш напукана от работа ръка. 

 

Да коленичиш и целунеш земята. 

Мила майко, благодаря, че си ме родила,

да стиснеш  ръката на родния брат. 

Тук се чувствам душевно богат. 

 

Да уважиш своя корен, своята рода, 

правил съм го преди, правя го и сега. 

 

Да се разходиш сред природата дива, 

спомени, спомени, сърцето ми се свива. 

Тук съм израсъл, моето детство тук мина, 

играхме, скачахме всяка година. 

 

Израснахме,  сега сме мъже силни, 

но споменът за детството остава, 

поддържаме родовите връзки стабилни, 

нижат се годините, Животът отминава. 

 

Да запазиш всичко това в себе си е ценно, 

да се завърнеш в бащината къща - безценно. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...