10 feb 2022, 19:32

Да се завърнеш в бащината къща... 

  Poesía » Filosófica
365 3 9

 

 

Да се завърнеш в бащината къща,

където сивите стени,

от времето спотайват се олющени

и всичко между тях дълбоко спи.

 

Отвън са двете ни липи, отдавна грохнали

под тях е само купчини листа,

прикрили стъпки на изтрити спомени,

на смях, сълзи, на радост и тъга.

 

През пътя е реката, тя не помни.

Отнесла всичкото е нейната вода,

за нея вчера, днес и утре,

е като миг, искра и падаща звезда.

 

Да се завърнеш в бащината къща,

пустеещ дом във празното село,

да седнеш на прогнила пейка

и в почит да поприведеш чело.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??