Да си голяма, значи да не те е страх да си МАЛКА
Какво било да пораснеш голяма?
- ''големите'' ми обясняват намръщено.
Първо, да пуснеш полата на мама,
за да си ушиеш съвсем същата.
После да пуснеш ръката на тате
за да хванеш подобната - на мъжът.
Да махнеш играчките от кревата,
за да играеш със хора от кръв и плът.
Да спреш да нагазваш във кални локви
и здравата да загазиш в житейски.
Да спреш да сънуваш, че вдигаш котва -
и буден да се закотвиш бездействащ.
Да спра ли? Да пусна? Да махна детското?
- Така ли се става жена, ей хора?
Голям е не този, захвърлил детството,
а който дете е без страх и умора!
© Таня Дачева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Интересен поглед върху детето в зрелия човек и преди него. И все пак - трудно се носят две дини под една мишница, особено когато си и Сизиф. А всеки човек, в частност и жена, е Сизиф, който бута тежкия камък на Времето нагоре - по склона на планината на смъртта. Поздрав, Таня! 6 от мен.
-
Голям е не този, захвърлил детството,
а който дете е без страх и умора!
Много мъдрост има в стиха ти момиче!! -
Супер! Много ми хареса! Поздрави!
-
Благодаря!!!
-
БРАВО!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
