Какво било да пораснеш голяма?
- ''големите'' ми обясняват намръщено.
Първо, да пуснеш полата на мама,
за да си ушиеш съвсем същата.
После да пуснеш ръката на тате
за да хванеш подобната - на мъжът.
Да махнеш играчките от кревата,
за да играеш със хора от кръв и плът.
Да спреш да нагазваш във кални локви
и здравата да загазиш в житейски.
Да спреш да сънуваш, че вдигаш котва -
и буден да се закотвиш бездействащ.
Да спра ли? Да пусна? Да махна детското?
- Така ли се става жена, ей хора?
Голям е не този, захвърлил детството,
а който дете е без страх и умора!
© Таня Дачева Всички права запазени