tanqdacheva (Таня Дачева)
18 7
17 дек. 2014 г., 21:19

Да си голяма, значи да не те е страх да си МАЛКА 

  Поэзия » Философская
802 0 5

Какво било да пораснеш голяма?
- ''големите'' ми обясняват намръщено.
Първо, да пуснеш полата на мама,
за да си ушиеш съвсем същата.

После да пуснеш ръката на тате
за да хванеш подобната - на мъжът.
Да махнеш играчките от кревата,
за да играеш със хора от кръв и плът.

Да спреш да нагазваш във кални локви
и здравата да загазиш в житейски.
Да спреш да сънуваш, че вдигаш котва -
и буден да се закотвиш бездействащ.

Да спра ли? Да пусна? Да махна детското?
- Така ли се става жена, ей хора?
Голям е не този, захвърлил детството, 
а който дете е без страх и умора!

© Таня Дачева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Интересен поглед върху детето в зрелия човек и преди него. И все пак - трудно се носят две дини под една мишница, особено когато си и Сизиф. А всеки човек, в частност и жена, е Сизиф, който бута тежкия камък на Времето нагоре - по склона на планината на смъртта. Поздрав, Таня! 6 от мен.
  • Голям е не този, захвърлил детството,
    а който дете е без страх и умора!
    Много мъдрост има в стиха ти момиче!!
  • Супер! Много ми хареса! Поздрави!
  • Благодаря!!!
  • БРАВО!!!
Предложения
: ??:??