29 jun 2007, 13:57

Да си изплета небесната дъга.

  Poesía
1.3K 0 5
Ще повикам слънцето на помощ
да си изплета небесната дъга,
ще си взема от цветовете наоколо.
Ще си взема и малко аз красота.
Червено ще поискам от маковете,
синьо - от лазурното небе.
Жълто от слънцето ще си открадна,
зелено - тревата ще ми даде.
розово има много във моите светове.
Лилаво ще си взема аз от очите ти...
нали ми даваш цвета си? Това е добре...
...
Ето вече имам всички цветове.
Сега ще ги сплета на вълшебни плитки.
Както нощем косата ми ти, мило, сплиташ.
Ще добавя малко блясък, за да бъде дъгата,
красива и истинска, сладко чудата.
Ще добавя и истини. Моите истини.
така, че истинска да стане и тя...
както е истинска мойта душа...
И дъгата аз ще разпростра на небето...
имената ни във нея ще впиша...
тъй както са написани те във сърцето!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...