29 jun 2007, 13:57

Да си изплета небесната дъга.

  Poesía
1.3K 0 5
Ще повикам слънцето на помощ
да си изплета небесната дъга,
ще си взема от цветовете наоколо.
Ще си взема и малко аз красота.
Червено ще поискам от маковете,
синьо - от лазурното небе.
Жълто от слънцето ще си открадна,
зелено - тревата ще ми даде.
розово има много във моите светове.
Лилаво ще си взема аз от очите ти...
нали ми даваш цвета си? Това е добре...
...
Ето вече имам всички цветове.
Сега ще ги сплета на вълшебни плитки.
Както нощем косата ми ти, мило, сплиташ.
Ще добавя малко блясък, за да бъде дъгата,
красива и истинска, сладко чудата.
Ще добавя и истини. Моите истини.
така, че истинска да стане и тя...
както е истинска мойта душа...
И дъгата аз ще разпростра на небето...
имената ни във нея ще впиша...
тъй както са написани те във сърцето!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...