29.06.2007 г., 13:57

Да си изплета небесната дъга.

1.3K 0 5
Ще повикам слънцето на помощ
да си изплета небесната дъга,
ще си взема от цветовете наоколо.
Ще си взема и малко аз красота.
Червено ще поискам от маковете,
синьо - от лазурното небе.
Жълто от слънцето ще си открадна,
зелено - тревата ще ми даде.
розово има много във моите светове.
Лилаво ще си взема аз от очите ти...
нали ми даваш цвета си? Това е добре...
...
Ето вече имам всички цветове.
Сега ще ги сплета на вълшебни плитки.
Както нощем косата ми ти, мило, сплиташ.
Ще добавя малко блясък, за да бъде дъгата,
красива и истинска, сладко чудата.
Ще добавя и истини. Моите истини.
така, че истинска да стане и тя...
както е истинска мойта душа...
И дъгата аз ще разпростра на небето...
имената ни във нея ще впиша...
тъй както са написани те във сърцето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....