Jun 29, 2007, 1:57 PM

Да си изплета небесната дъга.

  Poetry
1.3K 0 5
Ще повикам слънцето на помощ
да си изплета небесната дъга,
ще си взема от цветовете наоколо.
Ще си взема и малко аз красота.
Червено ще поискам от маковете,
синьо - от лазурното небе.
Жълто от слънцето ще си открадна,
зелено - тревата ще ми даде.
розово има много във моите светове.
Лилаво ще си взема аз от очите ти...
нали ми даваш цвета си? Това е добре...
...
Ето вече имам всички цветове.
Сега ще ги сплета на вълшебни плитки.
Както нощем косата ми ти, мило, сплиташ.
Ще добавя малко блясък, за да бъде дъгата,
красива и истинска, сладко чудата.
Ще добавя и истини. Моите истини.
така, че истинска да стане и тя...
както е истинска мойта душа...
И дъгата аз ще разпростра на небето...
имената ни във нея ще впиша...
тъй както са написани те във сърцето!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...