Jun 29, 2007, 1:57 PM

Да си изплета небесната дъга.

  Poetry
1.3K 0 5
Ще повикам слънцето на помощ
да си изплета небесната дъга,
ще си взема от цветовете наоколо.
Ще си взема и малко аз красота.
Червено ще поискам от маковете,
синьо - от лазурното небе.
Жълто от слънцето ще си открадна,
зелено - тревата ще ми даде.
розово има много във моите светове.
Лилаво ще си взема аз от очите ти...
нали ми даваш цвета си? Това е добре...
...
Ето вече имам всички цветове.
Сега ще ги сплета на вълшебни плитки.
Както нощем косата ми ти, мило, сплиташ.
Ще добавя малко блясък, за да бъде дъгата,
красива и истинска, сладко чудата.
Ще добавя и истини. Моите истини.
така, че истинска да стане и тя...
както е истинска мойта душа...
И дъгата аз ще разпростра на небето...
имената ни във нея ще впиша...
тъй както са написани те във сърцето!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...