12 ago 2010, 12:09

Да си стъпиш на краката

  Poesía » Civil
2.1K 1 26

 

 

 

 

Да си стъпиш на краката...

 

                                           

Дрипльовците и сакатите,

скромните и тарикатите

отглеждат в себе си мечтата,

да си стъпят на краката!

Чалгарги с пълни деколтета,

новоизлюпени контета,

строителни предприемачи,

изпаднали в несвяст пазачи

(от среднощните разпивки)

непристъпни горделивки,

пройдохи, цъклещи зеници

от ментета – наркотици...

Жени -  във стрес от целулита -

(отстрелна плът в придворна свита

на реститути и апаши

и на безнравствени търгаши!...)

Мъже – потомствени къркачи,

спортисти – на хонорар биячи,

преекспонирани девойки -

(в зародиш скършени ръкойки)

пенсионери – комунисти

(дървото, тъй не се разлисти)

с противника, отвъд окопа,

сега са братя във Европа,

че братята, с които бяха,

не искат дом под обща стряха!

Бандюги разни, ромски групи

(хатъра, да не им се счупи)

крадат ни нагло!... Но мълчете!

(пък белким стъпнат на нозете...)

И много други още в кюпа,

отказват супата да духат.

Че кой ли ще е луд да хруска

коричка хлебец за закуска...

И курвичките край шосето,

подпиращи с крака небето,

мечтаят като зрели хора

да ги използват за опора.

Бездомно, псето иска даже

със кокал тлъст да се облажи!...

.................................................

.................................................

.................................................

Но несравнима е мечтата

да си стъпи на краката

на умиращия онзи – дето

са му нахлузили въжето!...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....