12 ago 2010, 12:09

Да си стъпиш на краката 

  Poesía » Civil
1710 1 26

 

 

 

 

Да си стъпиш на краката...

 

                                           

Дрипльовците и сакатите,

скромните и тарикатите

отглеждат в себе си мечтата,

да си стъпят на краката!

Чалгарги с пълни деколтета,

новоизлюпени контета,

строителни предприемачи,

изпаднали в несвяст пазачи

(от среднощните разпивки)

непристъпни горделивки,

пройдохи, цъклещи зеници

от ментета – наркотици...

Жени -  във стрес от целулита -

(отстрелна плът в придворна свита

на реститути и апаши

и на безнравствени търгаши!...)

Мъже – потомствени къркачи,

спортисти – на хонорар биячи,

преекспонирани девойки -

(в зародиш скършени ръкойки)

пенсионери – комунисти

(дървото, тъй не се разлисти)

с противника, отвъд окопа,

сега са братя във Европа,

че братята, с които бяха,

не искат дом под обща стряха!

Бандюги разни, ромски групи

(хатъра, да не им се счупи)

крадат ни нагло!... Но мълчете!

(пък белким стъпнат на нозете...)

И много други още в кюпа,

отказват супата да духат.

Че кой ли ще е луд да хруска

коричка хлебец за закуска...

И курвичките край шосето,

подпиращи с крака небето,

мечтаят като зрели хора

да ги използват за опора.

Бездомно, псето иска даже

със кокал тлъст да се облажи!...

.................................................

.................................................

.................................................

Но несравнима е мечтата

да си стъпи на краката

на умиращия онзи – дето

са му нахлузили въжето!...

 

 

 

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??