Да спра в поезията да лудувам?
„...Кого да вярва чиляк? Очите си или ушите си? Ако гледам огледалото – не мъ показва толко хубав. Пък кат` чуйш Вича - дума ми, че съм изписан.Това огледало по-добре ли ще разбира от Вича?.”
Сава Доброплодни, „ Михал Мишкоед”.
* * *
И аз като горкичкия Михал –
обърквам се сега кого да слушам...
От месеци не съм ни ял, ни спал -
в съмнения затънал съм до гуша!
Въпросът е дали съм аз поет?...
Един критик ми казва, че не струвам...
Че стиховете ми не са във ред -
да спра в поезията да лудувам...
И думите съм редил не така -
съгласно римо-ритмо-правилата...
Идеята ми - друго на ръка -
изобщо нямало я във творбата...
Пък Пешо, събутилник и авер,
ми дума, че поет съм като Пушкин:
„Критикът ти си няма хал-хабер
от стих! Разбирал бил!...Разбира... чушки!...”
На Пешо ще повярвам, щото знам -
не лъже той!...И критикува сладко!...
На оня, дето се заяжда там,
честитка мила ще му пратя!...Кратка!...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Роберт Todos los derechos reservados
...
