Да спра в поезията да лудувам?
„...Кого да вярва чиляк? Очите си или ушите си? Ако гледам огледалото – не мъ показва толко хубав. Пък кат` чуйш Вича - дума ми, че съм изписан.Това огледало по-добре ли ще разбира от Вича?.”
Сава Доброплодни, „ Михал Мишкоед”.
* * *
И аз като горкичкия Михал –
обърквам се сега кого да слушам...
От месеци не съм ни ял, ни спал -
в съмнения затънал съм до гуша!
Въпросът е дали съм аз поет?...
Един критик ми казва, че не струвам...
Че стиховете ми не са във ред -
да спра в поезията да лудувам...
И думите съм редил не така -
съгласно римо-ритмо-правилата...
Идеята ми - друго на ръка -
изобщо нямало я във творбата...
Пък Пешо, събутилник и авер,
ми дума, че поет съм като Пушкин:
„Критикът ти си няма хал-хабер
от стих! Разбирал бил!...Разбира... чушки!...”
На Пешо ще повярвам, щото знам -
не лъже той!...И критикува сладко!...
На оня, дето се заяжда там,
честитка мила ще му пратя!...Кратка!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
...
