Да спре повея среднощен
Да спре повея среднощен
Нека в тази нощ безлунна
да спре и сетната звезда,
и мелодията струнна,
сред шум от изворна вода.
Да спре повея среднощен
мисълта ми лекокрила,
а и този порив мощен
от света и теб укрила.
Нека в моята градина
не цъфват вече цветове,
клонките на таз къпина
не дават сладки плодове.
Ако пита ме зората:
"Защо е този лик унил?",
Ще ѝ кажа: "От тъгата
и че не съм до моя мил..."
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светла Асенова Todos los derechos reservados
...
